АЛАДЖА МАНАСТИР КРАЙ ЗЛАТНИ ПЯСЪЦИ

Аладжа манастир край Златни пясъци

Когато отидете на това живописно място, можете да разгледате вдълбаните в скалите помещения и музея и да се полюбувате на прекрасната гледка, разкриваща се от манастира. Дестинацията е чудесна за дългите летни дни, докато почивате на северното ни Черноморие. Мястото притежава почти магична сила да изтрие стреса и напрежението и да Ви зареди със спокойствие и вяра.

Как да стигнете до манастира

Аладжа манастир е древен археологически паметник, който се намира близо до град Варна, между два известни български курорта на Северното ни Черноморие - Св. Константин и Елена и Златни пясъци.

Отбивката за Аладжа манастир е само на 2 километра преди Златни пясъци и се стига лесно с кола или автобус.

Името на манастира

Има две версии за името на Аладжа манастир. Според едната, името е превод от турски, а според другата - от санскритски. В превод от турски „Аладжа“ означава „шарен“. Според другата версия, сегашното име на манастира “Аладжа“ се състои от две думи - „Ал“ е определителен член, а „аджа“ може да се преведе от санскритски като „агнец“ (божий).

Аладжа манастир през вековете

Историята на Аладжа манастир се базира най-вече на предания и догадки. Вероятно още през V-VІ век на това място е възникнал религиозен център – един от най-старите християнски центрове на Балканския полуостров. Не се знае кой и кога е оформил скалните пещери в килии. От същото време датират катакомбите, голяма базилика и малко укрепление, разположени в близост до тях.

Аладжа манастир бил изграден в сегашния си вид едва през Х век, когато по българските земи се разпространило отшелничеството. През годините на Втората българска държава под влияние на исихасткото движение скалните манастири в България, включително и Аладжа манастир, достигнали своя най-голям разцвет.

Животът в манастира заглъхнал в началото или в средата на османското владичество.

Първото известие за манастира се съдържа в едно от писмата на руския археолог Виктор Тепликов, който през 1828 - 1829 година посетил българските земи и проучил някои древни археологически паметници в Северна България. Аладжа манастир се споменава и в проучванията на Константин Иречек. Първото цялостно проучване направил К. Шкорпил, който през 1889 година изследвал пещерата и направил конструктивен план.

През 1912 година Аладжа манастир е обявен за народна старина, а по-късно - през 1957 година за паметник на културата от национално значение.

Какво ще видите

Днес манастирът не функционира, няма монаси и не се провеждат служби.

Когато отидете на това живописно място, можете да разгледате вдълбаните в скалите помещения и музея и да се полюбувате на прекрасна гледка, която се разкрива от манастира.

Времето е срутванията са оказали влияние и са промени сегашния вид на манастира. Днес могат да се различат останките на 20 помещения и 3 църкви, разположени на две нива, свързани помежду си със стълбища изсечени в скалите.

Издълбаването на манастирските помещения на два етажа е продължило през различни периоди. Най-напред на първия етаж били създадени пет монашески килии, свързани помежду си с тесен коридор по ръба на скалата. Северният край на коридора завършвал с тясно стълбище, което отвеждало в неправилно четириъгълно помещение, служещо за манастирски храм.

Най-обширното църковно помещение (манастирската църква) се намира на вторият етаж и е почти изцяло изсечено в скалата.

Други два параклиса в Аладжа манастир са разположени в дъното на всеки от етажите. От тях най-добре се е съхранил този на последното ниво. Единствено в това помещение има запазена стенна украса датираща от 14 век. На южната стена се намират фрагменти от пет прави фигури на светци. Още по-добре е съхранена украсата на тавана, където в центъра в кръг с широка рамка и сияние е нарисуван Христос на трон. Четири фигури на летящи ангели поддържат централния диск. Във всичките ъгли на таванската композиция е поместен по един медальон с полуфигури на светци.

На около 400-500 метра западно от основната част на Аладжа манастира, в основата на по-нисък скален бряг, се намират няколко помещения, наречени "Катакомбите". Те са разположени на две нива, от които долното е било жилищно, а горното е представлявало костница с изсечени в пода пет гробници. Счита се, че те са били обитавани още през 4-6 век. Основание за това предположение са откритите на мястото фрагменти от керамика, монети на император Юстиниан I (527 - 565 г.) и други.