Историята на Двореца Врана

Преди Освобождението на мястото на днешния дворец Врана се намирал чифликът на турския управител на София Осман паша.

През 1879 г. хаджи Боне Петров - съратник на Васил Левски, го наема от наследниците на пашата, а впоследствие и го откупува за 500 лири. Поради финансови затруднения го ипотекира пред БНБ, която го обявява на публичен търг. Търга печели д-р Никола Странски, придворен аптекар на Княз Фердинанд. Седмица по-късно Княз Фердинант I го откупува от него.

Голяма част от имението Врана, както уникалният парк, създаден от Цар Фердинанд, така и стопанството са купувани на части в началото на ХХ век. Фердинанд купувал от местните селяни по декар-два, докато закръглил имота около основното имение.

Имотът включва парк от 950 декара, стопанство от 1000 декара и две сгради, свързани с топла връзка, оформящи дворцовия комплекс.

Първата е построена през 1904 г. като двуетажна ловна хижа, проектирана от австрийския архитект Вулф.

Втората сграда – новия дворец, е построена между 1909 и 1912 г.

След абдикацията на Цар Фердинанд I през 1918 г. дворецът става собственост на Цар Борис III, а след неговата смърт (28 август 1943 г.) – на Цар Симеон II.

Главната сграда е бомбардирана от съюзниците през Втората световна война, но след това е възстановена.

След референдума за премахване на монархията, организиран от комунистите на 8 септември 1946 г., дворецът „Врана“ се ползва от представители на политическото и държавното ръководство на България.