Легендите за Дионис в гръцката митология

Дионис е един от главните богове в гръцката митология.

Според една от легендите, Динис бил син на Зевс и на тиванската принцеса Семела. Когато ревнивата Хера разбрала, че смъртната Семела е бременна от Зевс, тя й се явила като старица и посяла в нея съмнението, че именно бог е бащата на нероденото й дете, като накарала Семела да помоли Зевс да й докаже, че е бог и да покаже силата си. Зевс я увещал да не го моли за това, защото нямало смъртен, който да видел бог и да останел жив, но накрая отстъпил и Семела загинала от мълниите на Зевс. Според легендата, Зевс спасил нероденото си дете, като го зашил в бедрото си и няколко месеца по-късно се родил Дионис. По-късно Дионис станал съпруг на Ариадна, дъщерята на критския цар Минос.

Според друга версия Дионис бил син на Зевс и Персефона- владетелката на подземното царство, или на Семела. Ревнивата Хера отново се опитала да убие детето, този път като изпратила титаните да го разкъсат, като го примамят с играчки. Титаните се страхували, че Дионис ще наследи трона на Зевс и го преследвали, разкъсали и изяли части от тялото му. Зевс изпепелил с мълнията си титаните и от техния прах се родили хората. Това вярване е в основа на Дионисовите мистерии, тъй като се смятало, че във всеки човек е заложена частичка от Дионис, тоест божествена същност. Атина и Деметра успели да спасят сърцето на малкия Дионис и Зевс използвал сърцето, за да възстанови тялото му, като го поставил в утробата на Семела. Оттук наричат Дионис „дважди роден“. Някъде се казва, че Зевс дал на Семела да изяде сърцето на бебето, за да забременее.